100 години от рождението на проф. Венцеслав Христов Маджирски

Проф. Венцеслав Маджирски бе един от първостроителите на катедра „Хидроаеродинамика“. Под ръководството на проф. Минчо Попов, първите асистенти Венцеслав Маджирски, Ем. Чичов и Любен Панов са работили наравно с техниците при изграждането на лабораторната база. Съществува една полулегендарна история, че Ем. Чичов и Венцеслав Маджирски са пренесли тръбата на стенда за хидравлични съпротивления на рамо от „Сточна гара“ до сградата на паметника на Васил Левски. Използвайки разумно известната разлика в ръста им са преодолели наклона на бул. "Васил Левски".

Под негово ръководство бе създадена лабораторията за изследване на струйни течения, стенда за Рейнолдсовото число.

Проф. Маджирски е един от първостроителите на МЕИ (сега ТУ Габрово) в пряк и преносен смисъл. Като ректор придава академичния облик на бившия Общозадочен институт, превръщайки го във висше техническо училище.

Първата му задача е да създаде преподавателски кадри. Изпраща повече от 30 млади изследователи на специализация или аспирантура в чужбина. Според него без собствени подготвени преподаватели един университет не може да съществува. Може и на „палатки да се преподава, но да има кой да върши това качествено“.

По време на мандата му като ректор започва изграждането на нов корпус за МЕИ-Габрово (1970-1973). Преди започване на проектирането, завежда в командировка на Запад проектантите – да се запознаят с новостите в университетското строителство. ТУ-Габрово става неговата голяма любов и болка. Работи като преподавател по „Механика на флуидите“ до 80-годишна възраст – за него това става удоволствие да бъде от полза на създадения с негово участие ВУЗ.

Проф. Венцеслав Маджирски е завършил „Самолетостроене“ през 1952 г. в Държавната политехника, София, сега ТУ - София. Като авиоинженер, научните му интереси са насочени към изследвания в областта на струйните течения. Основоположник е на научната школа по изследване на турбулентни течения. Едно съществено научно изследване прави в областта на т.нар. струйна капсeловка в системите за локална вентилация. Доказва по теоретичен и експериментален път наличие на разделителна повърхност при две взаимно обхващащи се коаксиални струйни течения. Това става едно пълномащабно изследване на динамичните характеристики на течението, липсата на пренос на топлина и примеси през тази повърхност и фотовизуалната картина. Резултатите са публикувани у нас и в чужбина (Русия, Румъния, Индия). Тези резултати, обаче, не предизвикват интерес в колегите от „горния“ етаж, не са внедрени и ги няма в учебниците, за съжаление, тъй като според него "е по-добре да се използват вехтите съветски книги от 50-те години на миналия век". При разработването на тази комплексна тема взима участие целия колектив под ръководството на проф. Маджирски – Емануил Чичов, Георги Влайковски, Петър Станков и проф. дн инж. Иван Антонов.

Друго съществено направление става изследване на хидродинамиката на елементи от пневмониката – взаимодействие на ограничени по височина плоски струи, т.нар. флуидика. Резултатите от тези изследвания са публикувани у нас, в Русия и Унгария.

Интересни разработки, ръководени от проф. Маджирски са и в областта на използване на отпадната топлина при валцоване на метали в МС Кремиковци, аспирационната уредба на първата (и единствена) създадена у нас метачна машина, дюзи за създаване на водна мъгла при пожарогасене и др.

Важно постижение тогава е и създаването на Национален координационен съвет по обучение по Механика на флуидите във ВГУЗ в страната, на което проф. В. Маджирски става председател. Дейно участие и съдействие при формиране на съвета оказаха проф. Евгени Станев, ректор на ТУ-Варна, проф. Сучков, председател на СВО, колегите от Русе – Ганчо Гужгулов и колектива му, Стоян Стоянов – ТУ-Варна, В. Янков от ТУ-Габрово, Милчо Ангелов от УХТ – Пловдив и от ТУ-София – Тодор Чакъров, Иван Антонов, Емануил Агонцев. Целта на съвета е уеднаквяване и утвърждаване на Механиката на флуидите като съществена учебна дисциплина в техническите университети. Навремето, тази цел се постига, благодарение на общи усилия.

Проф. Маджирски се помни като отличен преподавател и педагог. Лекциите му са достъпни, ясни и не представляват трудност, особено „опасните“ по сложност, но поднесени разбираемо уравнения и постулати.

Като се говори за „педагог“ най-близките му сътрудници си спомнят. "Беше педантично критичен към нашите научни разработки, статии и доклади (дори и с негово участие). Изискваше точност в изказа, яснота в целите и резултатите, прецизност в приносите и заключенията. Всичко трябваше да бъде на ниво, като ни готвеше за бъдещата ни кариера, когато ние станем ръководители и рецензенти.. не всичко тогава ни е харесвало, но един дълбок поклон за това, на което ни научи".

Автор е на учебници по „Турбокомпресори и вентилатори“ (1964), „Хидродинамика“ (1979), „ Механика на флуидите“ (1991), (която все още е актуална и се използва от студентите), сборници с упражнения и задачи по хидродинамика.

Награден е с орден „Св. Св. Кирил и Методи“ – II степен, „Народна република България“ – III степен , заслужил деятел на образованието.